Тед Хюз

поезия

Литературен клуб | преводна литература | страницата на автора

 

ГАЛЕНИЧЕТО НА ЛЮБОВТА

 

Тед Хюз

 

Превод: Владимир Трендафилов

 

 

Животно ли бе птица ли?
Тя го погали. Той му зашепна.
Тя му направи уютна гора от гласа си.
Той го отхрани със захарни усмивки.
Не след дълго то им лижеше целувките.

 

Тя му даде струните на гласа си то ги погълна
Той му даде кръвта на лицето си то се ухищи
Тя му даде меда на устата си то позаякна
Той му поднесе анасона на бъдещето си
и то залапа загълта освирепя и грабна
фокуса на зрението му
Тя му даде крепкостта на дланта си
Той му даде здравината на гръбнака си то глътна всичко

 

Разплака се какво какво да му дадат
Календарите си му дадоха то залости дневниците им
Нощите си му дадоха то изяде сънищата им
Дори докато спяха
ядеше кожата им и мускулите отдолу
Обети му дадоха зъбите му гладно изтракваха
във всяка тяхна дума

 

То намери змии под пода изяде ги
намери ужасна паяжина
в шепите им и я схруска

 

Отвърнаха му с удвоени усмивки и празно мълчание
То им изръфа килимите
Опитаха с разум
То изяде цвета на косите им
Обсипаха го с всевъзможни доводи
Обсипаха го с вой и крясъци не се шегуваха
То изяде лицата на децата им
Снимките си му дадоха и музиката си му дадоха
То изяде цвета на слънцето
Безброй писма му дадоха пари му дадоха
То им изяде бъдещето причакваше ги
опулено и прегладняло
Нададоха писъци бе прекалило
То им прояде мозъците
изяде покрива
изяде самотния камък изяде вятъра пищеше от глад
Изчезна вбесено

 

Завикаха през сълзи да се върне ще получи всичко
То им оглозга нервите до без вкус до без мирис
Захапа им вдървените тела оставиха се
Захапа празните им мозъци едва усетиха

 

С рев запълзя
по купища парчета от звезди и чинии

 

Отдалечи се не понечиха да мръднат

 

Отиде си не смогнаха да проговорят

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 27. януари 2006 г.
г1998-2014 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]