Тед Хюз

поезия

Литературен клуб | преводна литература | страницата на автора

 

ЛУННИ КИТОВЕ

 

Тед Хюз

 

Превод: Владимир Трендафилов

 

 

Те порят лунната плът
под самата повърхност
подобно на мускул повдигат
лунната кожа
но тъй полекичка че сякаш виждаме вековна планина
тъй рядко дишат те че сякаш виждаме вулкан
оставил избушена дупка в лунната кожа

 

Понякога се гмурват надълбоко
под лунните полета
магнитния си път пробиват
между металите в недрата на луната
и подлудяват апаратите на астронавта

 

Необятна е тяхната музика
всяка от нотите трае стотици години
всяка от песните цяла лунна епоха

 

И пеят си един на друг безкрайни песни
доде бездвижно движат неподвижните си маси

 

с притворени в захлас очи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 27. януари 2006 г.
г1998-2014 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]