Тед Хюз

поезия

Литературен клуб | преводна литература | страницата на автора

 

КАДЕНЦА

 

Тед Хюз

 

Превод: Владимир Трендафилов

 

 

Сянката на цигуларя изчезва.

 

Шушулка от скакалец
всмуква далечен циклон и излитва.

 

Разголеното гърло на жена, която стъпва по водата -
затлачено с трупове устие.

 

А аз съм товар на ковчег, съпроводен
от лястовичи криле.

 

Аз съм водата, в която ковчегът
не иска и не иска да млъкне.

 

В небето се дерат и блъскат облаци,
ала ковчегът се изплъзва - чер диамант,

 

рубин, преливащ от кръв,
смарагд, разблъскал бреговете си,

 

морето плясва като лястовица и запраща
на сушата лятно езеро,

 

зашеметява отражението си, изсмуква го,
глътва небето като последна искра в пепелище -

 

прилеп с призрак в уста,
обстрелват го светкавиците на безмълвието -

 

посинял от пот, цигуларят
се сгромолясва в оркестъра, който избухва.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 10. януари 2006 г.
г1998-2014 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]