Тед Хюз

поезия

Литературен клуб | преводна литература | страницата на автора

 

ВЯТЪР РАЗИСКРЯ ТРЕВАТА

 

Тед Хюз

 

Превод: Владимир Трендафилов

 

 

Черен порой от листа струи.
И ние се притискаме в земята, с лъщящи очи,
                                         от вика на дървото пронизани.

 

И непонятният вик
от клоните, сред вятъра,
ни кара да търсим под думите
значения, споени със скалата.

 

Дърветата тътнат хором в унилата надвечер
и селянинът става неспокоен, тракторът му всява ужас,
паметта му се пръсва надолу по вятъра,
а горе мрачно се люлее сянката на неговите кости.

 

Дърветата внезапно се стълпяват в куп, стаени
срещу небето, там където свършва нивата.
Притиснати плътно, те тръпнат
и се ослушват като ослепени от светкавица коне.

 

Трептенето на вейките им срещу мрачното пътуващо небе
е прорицанието на земята.

 

Те също се боят, че също са скоропреходни
ручеи реки от сянка

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 10. януари 2006 г.
г1998-2014 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]