Тед Хюз

поезия

Литературен клуб | преводна литература | страницата на автора

 

БЕДА

 

Тед Хюз

 

Превод: Владимир Трендафилов

 

 

Чу се за някаква дума.
Вран я видя да убива хора. Хапна добре.
Видя веригите й да газят
цели градове. Пак хапна добре.
Видя моретата отровени от изпражненията й.
Застана нащрек.
Видя как цели земи се овъглят
от горящия й дъх.
Излетя и се втренчи отгоре.

 

Думата лазеше - само уста,
без уши, без очи.
Видя я как засмука градовете
като цицки на свиня,
доде изпи до дъно хората
и не остана никой -
всички бяха смлени вътре в думата.

 

Думата се настърви и впи дебели устни
в облата земя като огромна минога -
там взе да смуче.

 

Но силата й отмаля.
Храна й бяха единствено хората.
Тя се сви и спаружи,
доде накрая се разплу
като сплескана гъба.
И образува съхнещо солено езеро.
Беше свършила ерата й.
Остана само една трошлива пустош,
осеяна с лъщящите кости на земните хора,

 

където Вран вървеше и умуваше.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 27. януари 2006 г.
г1998-2014 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]