Амалия Иглесиас

поезия

Литературен клуб | преводна художествена литература | страницата на автора

 

AD PORTAS*

 

Амалия Иглесиас

 

Превод от испански: Рада Панчовска

 

На Педро Кано
(Вдъхновено от изложба със същото име.)

 

Нощта и нейните волани,
пресечените й огледала.
Лагеруваме извън стените на града,
търсим в тъмите подвижните му мостове.
Макар, навярно, след всичко,
       да не поискаме да влезем
и забавяме крачки в окрайнините,
обхождаме останките
       от живот в просъница.
От околовръст съзерцаваме очертаните им идоли,
       Троянските им коне
и двойни телени мрежи,
опнати на височината на очите.
Съзерцаваме
как отстъпват времето си на пепелта,
как епохата им се прелива в буренака.
Избягваме къпинаците
с босите си нозе,
крушенци в смътното
слисване на този миг.
Робинзоновци на бряг без примирие.
Понякога се подслоняваме за кратко
в убежището на езика,
едва за да вдъхнем
глътката светлина във въртопа й.
Не успяваме да прекрачим при всичко
вратата без горен праг,
лабиринта й кървав.
Нито ще обитаваме
някой зигурат във Вавилон
преди да разсъмне.

 

 

---

 

* Пред вратите (лат.)

 

 

 

Из Лазар си изтръсква копривите (2005)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 26. ноември 2007 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]