Амалия Иглесиас

поезия

Литературен клуб | преводна художествена литература | страницата на автора

 

ЕСЕННО БЕЗПОКОЙСТВО

 

Амалия Иглесиас

 

Превод от испански: Рада Панчовска

 

И листите на тази есен са без дата,
може и да не е вярно, че светът им е в агония.
Нито остава горест в напуканото им,
нито бръчките им очакват самотата на зимата.
Само е мая, леговище,
капан от светлина, докато отпочива,
докато затваря очи,
за да търси имената на смътното.
Пергаменти, изпъкнали вени,
нерви, които са разкопали кожата,
дълбоките планински реки,
изрисувани по ръцете ти.
Няма устие в този миг,
спрял на стената на ден,
на стените на дом, който не съществува,
витаенето в облаците на мечтателя и иконите му.
Насложени пътища,
от Южния полюс до Северния,
само магнитът на утробата в летаргия,
повесмото безпокойство, което не ти достигаше,
за да те бленувам безтегловна.

 

 

 

 

Из Лазар си изтръсква копривите (2005)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 26. ноември 2007 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]