Амалия Иглесиас

поезия

Литературен клуб | преводна художествена литература | страницата на автора

 

РЕКАТА НЕ ОБМИСЛЯ РУСЛОТО СИ

 

Амалия Иглесиас

 

Превод от испански: Рада Панчовска

 

 

Върви течението да посрещне устието си
никой не може да му потуши гласа, когато се отдалечава.
Устните казват на вятъра във водопада му,
че понякога енигма се разголва в порите ти,
но отсъствието не иска
да дешифрира емблемата си в една само прегръдка.

 

Все още пиша името ти бързешком
по стените на съня
и макар дъждът да се сили отново да го изтрие,
остава утайката, която времето
не е видяло сред пукнатините.

 

Вятърът не мисли за пепелта.
Пътят не знае за пътника.
Нощта няма представа, че винаги бяга от деня.
Разстоянието не пита къде е хоризонтът.

 

 

 

 

 

Из Зарове и неверия (1996)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 26. ноември 2007 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]