СТРАНА ОТ КАРТОН И ПАМУК
В тази страна не можеш да различиш камъка,
нито от птицата, нито от душата -
всичко е от картон и памук.
Който поиска да си изважда душата:
просто я слага пред себе си.
Гледа я като нещо чуждо.
Виждал съм такива души на дървета и птици,
дори на хора.
Хората-кукли се молят без слова:
техният бог си има бяла брада.
Хора-кукли с души от памук!
Усмивки от паста за зъби!
Ябълчици от каучук!
Очички невинни, пронизващи!
Бледите им цветове не крещят...
Пространството е само два квадрата.
Огънят е червена кърпа - грабни я!
Тази страна е надраскала върху картона
образа на детето.
А сега то сънува.
Моля те, не го събуждай!
1930
ЕЛЕГИЯ ЗА ЕДНА ПАРЦАЛЕНА КУКЛА
Скъса се,
Куклата, която вдигаше дясната си ръка,
Когато я дръпнеш отляво,
и левия си крак,
щом я бутнеш отдясно.
Сега не се движи.
И никой не може да й направи нищо.
Да, никой нищо.
Повредена е!
Има око, уморено и плачливо,
Криви устни,
а от лакета й, от главата, от вратлето,
падат стърготини, стърготини, стърготини...
Но в куклата има не само стърготини.
Кръвта й изтече и вече не се вижда.
Живота й е изгубен,
Разпиля се сред талаша,
между парцалите
и дъсчиците.
И все пак,
това не е беда.
Куклата беше смешна
и дори ожулена по носа!
1931
МОМИЧЕТО ВИЖДАШЕ АНГЕЛИ
Момичето, когато беше при нас, виждаше ангели.
Но ангели няма!
Кой вижда ангели...
О, восъчна кукло!
Попа клати глава,
малкото черно куче лае, лае,
жената в траур крещи,
един солиден господин плаче -
като гледа восъчната кукла,
хванала главата си с ръце.
Бяло, бяло и отново бяло!
Аз пък не вярвам в ангели.
А ти?
И ти ли...
Момичето, когато беше при нас, виждаше ангели.
1932
|