Свали деветнайсетгодишната Линда на някакъв купон. Вместо да я заведе у дома си, поддаде й се и тя го замъкна в студентското общежитие, защото съквартирантката й отсъствала. Пруха реши, че така любовното му изживяване му ще достигне нова градация. И наистина, докато двайсет минути чакаха отвън на студа портиерката да се домъкне отнякъде, обзе го възбуда, каквато отдавна не беше изпитвал. В подобни моменти пълноценно изживяваше най-важното нещо в живота си – чистото нефалшифицирано еротично сладострастие.
        В стаята Пруха веднага се нахвърли върху Линда, макар че тя искаше първо да се отбие в банята. Желаеше да й се наслади такава, каквато е, като сурова плът, да я вземе неизмита, непарфюмирана, негримирана, без встъпителни игри. Докато двамата се премятаха на кушетката, той се опитваше да възприема отчетливо всеки детайл, при все че алкохолната мъгла засенчваше мисълта му. Защото значение имаха единствено детайлите. Що се отнася до „съществената част”, всички съвкупления бяха еднакви, но Пруха се възбуждаше от подробностите, например бенката, това, че едната гърда е по-голяма от другата, или от специфичното стенене. Важно беше и дали момичетата викат или по-скоро пискат (като изкуствен спътник в извънземна орбита, беше го описал веднъж пред Лео Маус, който се възмути). Беше му интересно дали при любене заднешком мускулите на бедрата им потръпват, дали кожата им е обгоряла от слънцето, включително на мястото над дупето, където се образува малка вдлъбнатина, дали при акта повдигат ходила от леглото или не. Пруха обичаше детайлите и се стараеше да запомни всичко. Беше роб на подробностите, слуга на демона на дреболиите.
        Знаеше, че повечето хора биха определили интереса му към жените като перверзен. Знаеше също, че ако можеха, биха постъпвали като него, но не го правеха, защото не влагаха в любенето всичките или по-голямата част от житейските си усилия, както правеше Пруха. Докато се любеше с Линда, разсъждаваше за смъртта. Никой не би повярвал, че по време на съвкупление човек може да мисли за такива неща, но Пруха обичаше да гледа телата под себе си и да разсъждава как ще изглеждат след двайсет, четирийсет, шейсет години. Развалини! И беше радостен, че е мъж, имаше шанс и след двайсет години да опъва деветнайсетгодишни – трябваше му само малко късмет и много пари. На колко ще е Линда след двайсет години? На четирийсет? Е, още ще я бива, възможно е пак да се срещнем. Да си мъж е хубаво, казваше си той и се питаше какво ли мисли Линда в такива моменти.
        Дали му се отдава с цялото си същество?
        Забелязваше и други детайли, макар че не му се искаше да ги забележи. Например обзавеждането на момичешката стая. Предпочиташе да води жените у дома си, защото там беше господар дори на обстановката. Страшно възбуждащо е наистина да те покани жена, защото така тя демонстрира независимост и показва, че има превъзходство над теб, но, от друга страна, си длъжен да изтърпиш ред неприятни внушения, идващи например от снимките на братя, сестри и родители, а и от други предмети, прекалено много конкретизиращи жените. Пруха обичаше секс, лишен от индивидуалност, и не искаше да знае подробности за самата партньорка. Щом има родители или болно братче, не е съвършен сексуален обект.
        Беше чел много книги за секса и една от тях твърдеше, че главното в секса е сливането на душите, по-точно на личностите, защото беше публикувана още по време на социализма, а социализмът не вярваше в души. Само че сливането на личностите твърде малко интересуваше Пруха. Пруха искаше да чука. В малката стаичка на Линда забеляза друга разсейваща подробност: до възглавницата си имаше малко плюшено кученце. От ритмичните любовни движения кученцето се плъзна до края на леглото и всеки момент щеше да падне на пода. Той затвори очи, макар че при любене заднешком обичаше да гледа гърба на партньорката, извивката на бедрата, пътя на прешлените, вълнението на задника. А кученцето го лишаваше от всичко това и твърде осезателно му напомняше, че Линда все още е малко момиченце. Сигурно тя вярваше в прераждането и в тренировките по тайчи – типично за такива госпожици.
        За щастие Пруха чувстваше, че след съвсем малко ще е свършил.
        Жените, които след няколкочасово познанство и половин литър водка канят в стаята си мъже, не се отдават с цялото си същество. Най-много да се отдадат с цялото си тяло, и то съвсем за кратко. Пруха пиеше доста, но знаеше, че когато сутринта се събуди, ще е почти свеж. По-неприятен беше опитът му с партньорки, дето им прилошаваше, дето повръщаха, страдаха от главоболие и съзнателно или несъзнателно обвиняваха за всичко мъжа, до когото се събуждат. На сутринта, преди мацката да отвори очи, Пруха предпочиташе да изчезне, и то най-възпитано: надраскваше на лист хартия нещо весело, понякога дори добавяше телефонен номер. Ако момичето е особено красиво, телефонният номер беше истински. Веднага обаче – бързо вън!
        Наслаждаваше се на нежната Линдина кожа – а кожата й наистина беше нежна – и размишляваше по какво ще се различава прахът на отделните му любовници. „Дали не съм перверзен?“ – мислеше си понякога. „Ни най-малко – отговаряше вътрешният му глас. – Ти си само изключително искрен човек, чужд на всякакво двуличие.” И всеки път, когато си отправяше такава похвала, добавяше: „Да, точно така!”

---

Публикацията е предоставена от Издателство „Ерго“!

Книгата предстои излезе на български език с марката на Издателство „Ерго“!

Редакцията на „Литературен клуб“ благодари на Издателство „Ерго“ за предоставената възможност да публикува откъс от романа!