ЗВЕЗДА на залеза между дърветата,
пътуване към тъй далечните дни на детството:
хребетът на планините
беше мантия от сънища,
всеки ствол тялото на любимия,
несменните води
рисуваха екстаза
и в червеникавата линия на здрача
се кръстосваха клоните,
запалвайки огън в сърцето.
Звезда на залеза,
към пейзажи най-далечни пътека,
с очи те достигам
и преди мракът да ме покори
се връщам в съществото чак
и стигам до дните на Ут-Напишти,
и съзерцавам земите,
къпани от Ефрат.

върни се | съдържание | продължи