АЗ, СТРАННИЦА на любовта,
искам да целуна камъка на гроба му
и с целувката да се изпълня
с познанието, което времето
краде от дните ми.
Искам да целуна надгробието му
в причастие с въздух,
аз, която заобиколена
от онези диви зверове,
каквито са думите,
живея в самота
и в пустиня от лед,
очаквайки единствено предсмъртното причастяване:
чистата вода
на гласа на архангела,
който е моя храна.

върни се | съдържание | продължи