На Луис Росалес

КАКВО е да си поет?
Може би да разстилаш като вятъра гласа
или като розата неудържимия си аромат.
Може би да отличаваш безконечни думи
в морския шепот
или да живееш в пулса на тишината.
Може би да познаваш съкровено блясъка
и така да останеш на тъмно, непроменим,
посрещайки безредни посетители в тъмата,
когато светлината си отива,
тъй като очите виждат все пак
и добрият аед не се нуждае за словото
ни от парченце свещ.
Говори се, че Омир...

върни се | съдържание | продължи