Джонатан Дън

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | преводна литература

 

ПРОБУЖДАНЕ

 

Джонатан Дън

 

Превод от английски: Цветанка Еленкова

 

 

в памет на Йозеф Кнехт

 

 

Светлината се разля
от прозореца щом го отвори
        когато се събудих,
листата трепкайки на бриза
като ранобудни плувци.

 

Светлината тази сутрин
е съвсем друго усещане:
не обичайният ужас на още един ден,
        но изкушението сведено
        до едничка точица от мрак,
изместено от щастие,
от леко чувство,
тъй че мога да изпъна рамене и
                да поема въздух на открито,
заслепяващо бяло пространство без зрители
(нищо за гледане и показване
понеже няма нищо скрито),
        без непрестанното дразнене на света
(свързано с третото измерение:
дупка за нашата форма, форма за нашата дупка),
        и всички са желани,
всички облекчени от товара си
който не е от значение,
всички са приети
        и обичани
             и смеещи се
в една открита не-догматична, непесимистична,
не-сектантска,
свободна търговска зона наречена Бог.

 

Всички скрити желания са признати
        и без позор.
Така че те са
свързващо звено на всичко живо
обичано и уважавано заради тях.
Всеки срамен акт
        – масови убийства, кражби, изневери –
е отхвърлен отведнъж:
никой никога не е нанасял истинска вреда,
        всъщност, не разбраха.
Тук е рай:
всички раси и религии
прегърнати полека в хороводен
                 воден
танц.

 

Светлината се разля
от прозореца щом го отвори
когато се събудих
        от моя сън,
и светът не бе вече
мизерното място което сторихме,
но дом на всевечния и
                все-обхватен
елит.

 

 

 

 

Електронна публикация на 10. февруари 2009 г.
г1998-2009 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]