Джонатан Дън

проза

Литературен клуб | страницата на автора | преводна литература

 

ИЗВАДЕТЕ СИ ЦИЦИТЕ ЗА МОМЧЕТАТА
(изпята за случая в тон с „Хляб от небето“)

 

Джонатан Дън

 

Превод от английски: Цветанка Еленкова

 

     Не можех да си помогна. Беше на градския плаж. От камъчета и люспи на палми.
     Сигурно бе дошла наскоро от Англия. Беше достатъчно бяла. Пристигна на плажа с приятеля си, запалил цигара. Седна и извади циците си. И аз се ухилих.
     Двама местни младежи ме погледнаха с удоволствие. Те също се забавляваха на спектакъла, но нямаха намерение да отидат по-далеч от това да изразят своето наслаждение. Двойка на средна възраст ме погледна с отвращение, сякаш че бях петно мазут.
     Германка с години зад гърба си се потопи в морето подобно на бутилка от мляко. Вълните се спуснаха косо към брега, където се разтвориха в пяна и завлякоха камъчетата обратно със себе си. Плувци подаващи се над сребърната вода имаха проблем с пазенето на равновесие. Но германката се спусна по една по-голяма вълна и малко или много се приземи на краката си, отвъд тягата на течението и твърдо в центъра на вниманието.
     Тя легна до съпруга си, който бе впечатлен и сигурен в тази жена, за която бе женен от двадесет и осем години, и която, далеч от удобството на тяхното предградийно съжителство, му бе преоткрила едно от най-протворческите удоволствия на човешкия живот. Съзнавайки, че погледите са насочени към нея – и не само този на нейния презареден Адонис – тя обърна горнището на банския си и откри на света две пълни жлези, изхранили две сърцати момчета сега независими от родителите си и установени в Берлин, и които все още имаха какво да покажат.
     Гръцките момчета погледнаха към мен и виждайки, че нямах намерение да поема инициативата, нададоха вой и плеснаха с ръце. Тръпка на удоволствие премина през германката, която се изпъна на хавлията си и показа на съпруга си, което имаше в запас след пиперосаната пържола и сладоледа по-късно тази вечер.
     На този етап и други се бяха присъединили. Сред тях и една гръцка хубавица, статуетка на Афродита, с каскада от черна коса и коралово-сини очи. Тя изхлузи горнището на банския си през главата и изложи две гърди, които бяха привикнали към слънцето и с по-черни кратери в средата, от които щръкнаха две настръхнали зърна.
     На това, всички ние заръкопляскахме и някой минувач би заключил, че слушаме струнен квартет от Моцарт или Хайдн, толкова учтиви и одобрителни бяхме. Модата се разпространи и скоро жените на плажа и жените в морето развързваха пазви докато аплаузите като вятър бръснеха пристанищната стена.
     Където, на терминала на плажа, седна възрастна гъркиня с цици като стафиди, изцедени от млякото им. Тя си мислеше за сериозни неща (Платоновата Република за момента), но можеше да улови закачката във въздуха. Закиска се. Всички мъже на плажа затаиха дъх и жените се превърнаха в силуети, догарящи на слънчевата пътека през надиплената повърхност на дълбините.

 

 

 

Електронна публикация на 04. декември 2008 г.
г1998-2009 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]