Йон Хуаристи

поезия

Литературен клуб - 20 години! | преводна художествена литература | страницата на автора

 

МАЕСТУ

 

Йон Хуаристи

 

От испански: Рада Панчовска

 

 

          На Хавиер Монедеро

 

 

 

Река на времето,
пресичаща душата,
течаща изначално,
пукне ли зората.

 

Печални брегове,
които замята
с линеещ и бавен
език водата.

 

Тръсталак на съня
покрай течението
кротко. Русло
на камъчета бели.

 

Върху вълните
сянка на чапла.
Преуморени
ръце на вятъра.

 

Ах, върнете ми
полята на Алава,
гладката равнина
с цвят на сабля,

 

ручаят Фуенте
де Очо Каньос,
бликащ питието
на носталгията.

 

Дайте ми над площада
слънцето бледо:
онова съвършено
слънце на детството

 

(смълчана светлина,
която пророкуваше
раждането
на словото).

 

Да, върнете ми
гласа на зората.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 21. април 2004 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]