Никос Карузос

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | преводна художествена литература

 

Диалог първи

 

Никос Карузос

 

Превод от гръцки: Цветанка Еленкова

 

 

- Сякаш не сме съществували никога
само дето ни болеше надълбоко.
Нито някой се опита да ни обясни
за уханието на цветовете.
И останалата половина от живота ще премине
надлъгвайки се със смъртта на карти.
И казваме, че няма време любовта
да се осъществи изцяло.
Една музика
достойна на копнежа си
не чухме.
Намираме се в промеждутъка на този свят
всеки себе си спасявайки.
- Ще се спасим от сладостта
с тръни увенчана.
Радвайте се цветя безмълвни
с камбаните си със събраното
ужасът се прокрадва в сърцата ви.
Надълбоко Господ служи
надълбоко съществуваме със вас.
Няма нежната душа скалисти страсти
и винаги нарежда песен за търпението.
О ще се завърнем някога
във красота…
И с жертвата му за света
ще извоюва пак душата самотата си.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 03. януари 2006 г.
г1998-2014 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]