Никос Карузос

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | преводна художествена литература

 

Ода на радостта

 

Никос Карузос

 

Превод от гръцки: Цветанка Еленкова

 

 

Нарекох душата си с черен хляб и мед
в белезите
в пътищата
в Атина.
И когато вятър върза облаците
като пеперуда загубих мъха си.
Сега нямам пътища небесни
бягайки от Спомена Смъртта омайвам
това е един друг свят
това е Иисус
цели три дни копае Историята
без глас
без ангели.
Сам самичък като пъстра птица
залюлян върху водите на злото
благодетел на душите
добър приятел на двама Лазаровци -
обрече единия на глад
другия на възкресение.
А аз пишейки докосвам звездите
смъртен
прегръщам вечерта
смъртен
и сред нощта плача.
Веселете се славеи на доброто
преследват ме белезите не остана любов
цветя на забравата -
нарекох душата си с черен хляб и мед.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 03. януари 2006 г.
г1998-2014 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]