Никос Карузос

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | преводна художествена литература

 

Янис през пролетта

 

Никос Карузос

 

Превод от гръцки: Цветанка Еленкова

 

 

Какви
възчерни коси
и как се изсипват
по
раменете
/сладко чувство вътре в мен/
докато се скри
зад ъгъла на пътя
жената.
Няма я вече
/Смъртта/
нямаше я й преди
/небитието/
и колко ли остана две секунди само.
Искрят от сълзи очите ми
с едно горене.
Птици на Април весели
всяко дърво съм
а стана река коренът ми
сега когато знаем колко черно е морето
и реката тече…
Две листа пусти устните ми
нощта -
ангелът на самотата
с дръзки одежди.
Птици на Април весели
враждебен сезон
до уханната вечер
до сами полунощ.
Излей песен душо моя
да се сражавам с Пролетта.
Чужденец съм в къщата си
чужденец по пътя
казват ми Янис нямам нищо свое.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 03. януари 2006 г.
г1998-2014 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]