Хареса се на всички в Александрия
през време на престоя си от десет дни
владетелят на западната част на Либия
Аристоменис, син на Менелай.
И името, и дрехите му чисто елински.

Приемаше с доволство почестите,
но ги не търсеше: той беше скромен.
Купуваше си само гръцки книги,
най-вече исторически и философски.
Но главно - беше мълчалив човек.
Разказваха, че бил дълбок мислител,
а те са по природа мълчаливи.

Не беше ни дълбок, нито мислител.
Той бе човек случаен, глупав, смешен.
Взел гръцко име, гръцко облекло,
привикнал криво-ляво по гръцки да се носи;
трепереше душата му случайно
доброто впечатление да не повреди,
като говореше на гръцки със ужасни варваризми,
та да го вземат за мезе александрийците,
както са свикнали зевзеците да правят.
Затуй се той ограничаваше със малко думи,
внимаваше със страх в падежите
                                           и във произношението
и страдаше не малко, че във себе си
усеща толкоз мисли неизказани.

1928

върни се | съдържание | продължи