Кирил Ковалджи

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | преводна художествена литература

 

Сън с огледало

 

Кирил Ковалджи

 

Превод от руски: Роман Кисьов

 

 

В огледалото аз видях не себе си, -
а теб, единствена, на фона на тъмата, във която
остана всичко, което ни разделя.

 

Нощ, никой. И аз, като крадец неволен,
се зарадвах – значи, без остатък
мога да разгледам, като свое –
твоето лице...
                                    Помръднах леко –
ти повтори точно моето движение.
Аз повдигнах глава – твоята! – разтърсих я
с твоите коси, усмихнах се
с твоята усмивка.
                                    Господи, колко е просто!
Целият аз във теб, или ние с теб –
взаимни отражения...

 

                                    Но ето,
ти моето движение повтаряш
едва-едва, полуобърната
оставаш, и очите големи
не ме забелязват, не ме виждат,
помръква бързо странното стъкло,
и мрак се разпростира, и ти си все по-далече,

 

а след това аз не помня вече нищо...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 22. март 2009 г.
г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]