Кирил Ковалджи

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | преводна художествена литература

 

Моята картина

 

Кирил Ковалджи

 

Превод от руски: Роман Кисьов

 

 

- В последната зала има още една картина,
там тя виси сама. За вас ще отворим вратата,
вие сте наш почетен гост. Тъй дълго ви чакахме...

 

...И аз влизам: осветена от залеза
картина на стената в позната от детството рамка –
седнал, баща ми е полуобърнат към мама,
маса, покривка с ресни, три прибора,
бисквити, чайник, домати,
на грамофона замряла е плоча
и – празен стол със плетена жълта облегалка.

 

- Вашите близки не свеждат очи от вас,
вървете при тях, седнете, столът е за вас...

 

...Прекрачих и се обърнах: жаля другата,
откъдето ще си тръгна – картината във рамка
от снежинки, звезди... дъждове и ябълки, звезди...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 22. март 2009 г.
г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]