На Мария Виктория

ЗА да ме известят за твоята любов, разцъфват
невените, и сред ваза от Кастрилско стъкло -
дедите ми направиха онази ваза - те преливат
излишъка си от оранжево, което пръстите ти разпореждат.
Ще имам внуци, от тебе, да съхранят невените.
Ще поникнат от земята. Ще се върнат към нищото.

върни се | съдържание | продължи