Леонид Шваб

поезия

Литературен клуб - 20 години! | преводна художествена литература | страницата на автора

 

***

 

Леонид Шваб

 

Превод от руски: Мария Липискова

 

 

    Главата ми е сокол,
    а на планинските пасбища не остана никой,
    Богородица лети над водата,
    Сякаш над Измайловското езеро.

     

     

    И в кулата затвореният военен летец
    плаче, с непоколебим поглед,
    роден е в Удмуртия, сломен е,
    но никога не унива.

     

     

    А съдбата и съвестта се сражават като врагове,
    Виждам летецът като притежател на земята.
    Аз също ще остана сред живите, като герой, като единствен син -
    С огромен ръст, със заешка уста.

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    върни се | съдържание | продължи

     

Електронна публикация на 29. май 2011 г.
г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]