Леонид Шваб

поезия

Литературен клуб - 20 години! | преводна художествена литература | страницата на автора

 

***

 

Леонид Шваб

 

Превод от руски: Мария Липискова

 

     

    Зад къщите, зад Христовия венец любим,
    Белееше се макета на Европа, от сив каучук,
    Като паметник на разделението на Полша.

     

    Звучеше музика изпод земята,
    По случай раздялата, приятели.
    И тополите напомняха за градинарите,
    И ябълките напомняха за продавачите.

     

    В тревата се множаха хермелините,
    и върху глинените тераси блестяха златните монети.
    И сякаш пред смъртта стоеше живата ограда,
    Като по време на война.

     

    Ние самите едвам дишахме,
    Ядяхме сливите като картофи,
    Пряката реч преминаваше в псалмопение,
    И горният слой на пръстта оставаше прозрачен, ей Богу.

     

    Върху мускулите ни блестеше роса,
    Земята беше Месопотамия,
    Ние бяхме един човек - очевидно, прославен военен летец -
    без възраст, без предчувствия.

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    върни се | съдържание | продължи

     

Електронна публикация на 10. юни 2011 г.
г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]