Хосе Мария Лопера

поезия

Литературен клуб | преводна литература | страницата на автора

 

ЧУДО В ГРАДА

 

Хосе Мария Лопера

 

Превод от испански: Живка Балтаджиева

 

 

С мисъл за теб, географски далечна,
стоя на хотелския прозорец
без корени, които да значат нещо за мен.
Градът се предлага, светещ
в мойте зеници, в бдящата нощ.
Лес настръхнал, чиито киловати
затъмняват звездите в небето.
Всичко е искряща светлина,
позлата, крещяща след сенки без очертания,
светещ дъх в полусън
със светулки летящи в ръмжене моторно.
прозорците са очи,
невидими дупчици от горящи инсекти,
процепи в тайнството
на думи без име.
Животът невидим минава над множества дишащи
обич, омраза и мъст, робство и нежност,
несвързан пулс на безмерно сърце,
тираничен, безчувствен
гигант,
от плътта и душата на съществата, които го носят.
Колко тъжна трагедия тази
сам да се чувстваш
сред града, който свети от толкова много импулси човешки.
И търся в неясния свод,
затъмнен от града,
нещо, с което да се загърна от студа в моите кости.
И чудото става,
любовно и нежно
в душата ми незасенчена:
Твоята светлина ме изгрява…

Електронна публикация на 12. септември 2008 г.

г1998-2008 г. Литературен клуб. Всички права запазени!