Луис Муньос

поезия

Литературен клуб - 20 години! | преводна художествена литература | страницата на автора

 

Името ми е Боб

 

Луис Муньос

 

Превод от испански: Рада Панчовска

 

 

Влезе като в своя дом.
Чувстваше се удобно, или така изглеждаше.
Излъчваше пееща аура
с привкус на тенекия и орехова черупка.
Избра си моето кресло,
креслото, което вече започвах
да смятам, че е мое, с червеникава кожа и напуквания,
с отпечатания рисунък на плещите ми,
и разпръсна книжата си по масата.

 

– Колко искате да похарчите?
Ако пресечете пустинята,
с водач, храна и вода,
за по-малко, невъзможно.

 

Следобедът обхождаше прозорците
със своя свят от галопиращи сенки.

 

Изпи едно кафе с много захар
и докапчи последната глътка,
сякаш удължаваше устни в каната.

 

Огледа ни доверчиво, като по-малки братя.
Ние се гледахме крадешком,
като разгонени котки.
Разбрахме се да му звъннем, някой ден.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 29. март 2008 г.
Публикация в кн. „Четвърт век испанска поезия 1980-2005 (антология).“, София, Проксима-РП, С., 2008
г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]