Луис Росалес

поезия

Литературен клуб | преводна художествена литература | страницата на автора

 

ВЪТРЕШНОТО КРУШЕНИЕ

 

Луис Росалес

 

Превод от испански: Рада Панчовска

 

 

На Хуан Педро Киньонеро

 

 

Понякога се разделят
крачките, които сме направили, и виждаш, че всичко
губи младостта си:
                     целият живот
се побира в една омраза.
Опитваш се отново да съединиш
сянката с тялото и почивката
с умората от живеенето:
                                                не живееш,
припомняш си го единствено.
Няма възможен отговор на въпрос,
възел ли в очите имах,
който ми попречи да виждам?
                                                            или сляпа
тръпка, преходна
тръпка от седеф, вътре
в прекършения поглед,
също както при корабокрушението
започва да се отваря водата и виждаш, че всичко
полека потъва в нея,
                            и искаш самода не докосваш никога истината от дъното,
за да продължаваш да падаш,
                                                         като вик,
който продължава да пламти самотен.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 14. май 2010 г.
Публикация в кн. „Поезия“, Луис Росалес, пр. Рада Панчовска, Изд. „Проксима-РП“, С., 2010 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]