Чантал Майярд

поезия

Литературен клуб | преводна литература | страницата на авторката

 

1. ПЪТНИ ЗАПИСКИ

 

 

Превод от испански: Живка Балтаджиева

 

 

 

Погледнах небето. Казах:
един сън чака да бъде сънуван.

 

Идех от друг сън.
Споделен. И красив.
Задушаващ ме. Беше въздуха
толкова чист,
че викът
можеше да изгрее от болка.
Погледнах небето. Взех свойте оръжия.
Техните бяха други, но
нямаше разлика:
от една истина до друга какво разстояние има?
Колко невежество ги разделя
и колко ги предрешава?
Истината е име,
което даваме на импулса, с който животът
иска да бъде сънуван.

 

Взех свойте оръжия. Назад остана
домът. Хоризонтът – отворен.

 

Бе отдавна. Сега…

 

сега вече не са времена за миражи

 

 

 

 

Електронна публикация на 21. септември 2010 г.

г1998-2010 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]