Чантал Майярд / Chantal Maillard

поезия

Литературен клуб | преводна литература | страницата на авторката

 

       Чантал Майярд, един от най-интересните гласове в новата испанска поезия, е родена през 1951 година в Брюксел, Белгия. Когато родителите й се заселват в Испания /Малага/, тя е едва 13 годишна. Седемнайсетгодишна получава испанско поданство. 1988 живее в Бенарес, Индия, където специализира индуистка философия и религия. Доктор на философските науки, поетесата от 1990 работи в университета в Малага, където ръководи Катедра “Естетика и теория на изкуството”. В последните години прекарва по-голямата част от дните си в Барселона, почти напълно оттеглена от преподавателската работа.
       Автор е на около 30 книги: поезия, философия, естетика, есеистика, критика, лирическа проза, теория на литературата… Между поетичните и книги най-голям резонанс постигат “Хайнууеле”, 1990, “Да убиеш Платон”, 2004 /Националната награда за поезия/, “Нишки”, 2007 /Националната награда за поезия на критиката/ и току що излезлите от печат “Хайнууеле и други стихове”, 2010, и “Обещаната земя”, 2010.
       Имах щастието да се запозная с нея по време на Първия Международен Конгрес посветен на живота и творчеството на гоолямата европейска мислителка и писателка Мария Замбрано, във Велез- Малага. И нещастието да изгубя телефонният номер, който ми остави. Никога не успях да й кажа каква наслада бе да четеш “Хайнууеле”. Същата тази книга, която сега най-после се публикува в цялостния и авторски вариант, без никакви външни интервенции, и която, както заявява самата Чантал, винаги е била най-обичната й книга, най-вътрешното й alter ego. Включваща, като в обятие, и стихове от други стихосбирки на поетесата /“Стихове за смъртта ми”, 1993, “Заклинания”, 2001, “Смътна логика”, 2002/, “всички които бих искала да опазя и спася”.
       “Да убиеш Платон”, 2004, е дълга поема в две части. Първата носи заглавието на книгата и втората е онасловена “Да пишеш”. Поетесата я дефинира като “фрагменти от вик, вписани в платното на едно трудно време”. Критиката я определя, като книга “изключително сдържана, оголена, свободна от защитни мерки”. Написана е в период на тежко боледуване, на ръба между живота и смъртта, където болката и смъртта, без никакви литературни отстъпки вибрират във всеки стих. Поемата мисли “невъзможността на съчувствието”, необходимостта “да забравим абстрактните концепти и да се компрометираме с реалността”.
       Стиховете от “Нишки”, идещи сякаш от прага водещ към писмената, очертават личната, единствена география на чувствата. Избухнали след внезапната смърт на сина й, разкриват един уникален, честен и радикален в своята честност глас. Книги на Загубата. “Без писането, без това изричане на самата себе си от дистанцията, която процесът на писане ни дарява, не бих оживяла” – твърди поетесата.

      Да пишеш,
      да хвърлиш в смут думите,
      да се появят нещата.

       “Стихотворението не е поезията. Стихотворението е нещо повече. Нещо очевидно, което ни изненадва и смайва… Деррида го сравнява с таралеж. Изглежда беззащитно, свито на кълбо сред автострадата. Искаме да го вземем в ръка, да го защитим, защото там в ниското, почти на нивото на пръстта, нещо мърмори много тихичко, нещо изрича. Нещо важно. Но без патос. И ние си го повтаряме, запомняме го (par coeur) наизуст и сърцето, сърцето, което го нямаше, се създава тогава.”
       Това мислене, това виждане за поезията, за автентичната дума, като заклинание, естествено я довежда до появата на “Обещаната земя”: “…никога може би, докато едва е възможно.”
       Чантал декларира пред Европа Прес, че тази книга не е книга стихове, а летания, мемориал на заплашените от изчезване животински видове. “Ако повтаряме настоятелно имената им, може би ще можем да го избегнем. В стила на ансестралните традиции, тази книга е нещо като мантра, нещо, което няма смисъл, но има способност. А всяка способност е сила. Когато думата си възстанови силата, се превръща в стих. Ако вярвах в нещо, то би било в силата на желанието, проектирано върху обекта. Поезията би трябвало да престане да бъде салонна игра и да бъде пята с определена цел”. (Живка Балтаджиева)

 

 

към поезията на Чантал Майярд

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 21. септември 2010 г.

г1998-2010 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]