Хосе Луис Гарсия Мартин

поезия

Литературен клуб | преводна литература | страницата на автора

 

ЗАПЛАХАТА

 

Хосе Луис Гарсия Мартин

 

От испански: Рада Панчовска

 

 

The year's garbage
R. L.*

 

Позлатената смет на годините
ме привикваше полека да живея посред сънища;
никоя усмивка не изстива в паметта ми;
очите, гледали ме някога,
подтикващи или без да ме виждат, може би,
продължават да се взират в мен завинаги;
една разсеяна любезна дума
за цяла зима пали огън;
коя да е помътена любов,
която едва се домогва да стане любов,
се преобразява в огромно дърво, чиито клони
ме опазват от палещо слънце.
Камък по камък дом съградих
без врати и прозорци,
градина
с размера на света,
килия,
където се затварям с всичките любими ми неща.

 

Някои вечери излизам,
с добре защитено сърце,
в търсене на плячката: един повод,
минимален юношески повод,
за да продължа да мечтая.
                     И тази сутрин
като се събудих
смаян удостоверявам,
че още се усмихваш в моите прегръдки.
Ти не си сън; аз съм загубен.

 

 

_____________

 

* Сметта на годините. Р. Л. - (англ.).

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 05. май 2006 г.

г1998-2006 г. Литературен клуб. Всички права запазени!