Хосе Луис Гарсия Мартин

поезия

Литературен клуб | преводна литература | страницата на автора

 

ПОРТРЕТ НА ПИСАТЕЛ НА ИЗВЕСТНА ВЪЗРАСТ

 

Хосе Луис Гарсия Мартин

 

От испански: Рада Панчовска

 

 

Обикалям по центъра, осребрявам чек,
купувам напитки, кучешка каишка.
Днес е чудесен летен ден,
усмихват ми се лица на приятели,
изпивам чашка с мой познат,
разказва ми история, която не разбирам
изцяло и го насърчавам и съм щастлив.
От радиото на колата звучи Моцарт.
В последна сметка тази стара проститутка,
животът, не се е отнасяла зле с мене:
живея от това, което пиша, не търпя никога
лошите настроения на никого, добре спя
почти всяка нощ, попийвам доста
само един ден в седмицата, виждам
нарядко децата си, вярно, защото майка им
ги крие под полата си,
място, към което не ми се връща,
но не ги забравям, нито ме забравят.
Този ли е животът, за който мечтаех
през летата в юношеството си,
когато гледах углъбен небето
и се поронваше надолу падаща звезда?
Нито зная, нито ме интересува. Нощем
ми се случва и компания да си потърся,
макар повече да ми харесва да оставам сам
и да пия и да пия. Следващият ден
ще спя като мъртъв цял ден.
От радиото на колата звучи Моцарт,
синевата е по-синя от обикновено,
не ми трябва нищо, което да не мога
да платя и почти не ме безпокоят
сърцето, черният дроб, кучетата.
Много скоро ще навърша петдесет години.

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 05. май 2006 г.

г1998-2006 г. Литературен клуб. Всички права запазени!