Карлос Марсал

поезия

Литературен клуб - 20 години! | преводна художествена литература | страницата на автора

 

СЛИСАНОТО СЪРЦЕ

 

Карлос Марсал

 

Превод от испански: Рада Панчовска

 

 

Несретно слисано сърце,
непоследователно сърце,
                                                    не се колебай.
Не трепери никога повече от това, което знаеш,
не се страхувай никога вече от това, което си видяло.
Злочесто сърце,
                                            ободри се.

 

Научи в това сегашно
туптенето, което се връща с вечното,
за да бие съгласувано с храброст.
Числата на света са шифровани
с шифъра на толкова бляскаво слънце,
че ти слепи очите, ако пресмяташ.
Заслепи се в надежда,
                                            неуверено сърце,
събери числата.
Един порядък в магнита си те очаква.

 

От края на времето се издига
тръпчив мирис на мъртви листа.
Вдъхни го и поеми тайната му.
Отвори открай-докрай несигурността си.
Не позволявай
да си намери жилище хладината,
нито тази непроницаема любов
да извърши големия грях да бъде тъжна.
Приюти се сам в глъбините си
с най-силната ти прегръдка,
най-добрият баща в тебе, най-добрият син,
овладей случайността си на зрялост.

 

Настоявай още веднъж,
вдишвай в тези рози
влюбения им гнил фермент.
В това бълнуване на гласа ти
се оголва енигмата, прозира
недокоснатото възнаграждение да бъдеш.

 

Тук сме ти и аз,
надменно сърце,
                                            в безреда.
С цената на падане, в световъртеж.
И с цената на възпяване,
                                                    умопомрачени.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 29. март 2008 г.
Публикация в кн. „Четвърт век испанска поезия 1980-2005 (антология).“, София, Проксима-РП, 2008
г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]