Беше дъждовен ден, господин съдия,
бях сам в стаята и някой ми тикна
под вратата пощенска картичка.
Беше влажен и мръсен ден,
като неизмита чиния.

О, какъв ден, какъв ден беше, господин съдия -
тишината се топеше в моя чайник
и се стичаше бавно по стените на чашата.
Туптеше като сърце, изтръгнато
и захвърлено в леген с вода.

Беше ужасен ден, господин съдия,
дето идва веднъж на сто години,
като гигантски тунел,
през който преминават всички влакове.

И се чуваха стъпки по улицата, господин съдия,
стъпки на минувачи, които потъваха в тротоара
и достигаха до основите на сградите.

Аз излязох на улицата, господин съдия,
и изстрелях два куршума
по първия срещнат,
и се оказа, че сте бил вие,
                                                   Йозеф К.

върни се | съдържание | продължи