Матей Вишниек

поезия, есеистика

Литературен клуб - 20 години! | страницата на автора | преводна художествена литература

 

ОБЕЗГЛАВЯВАНЕ

 

Матей Вишниек

 

Превод от румънски: Огнян Стамболиев

 

Слепият крал се намести в креслото си,
а на площада тълпата от слепи зачака -
негово кралско височество знак да даде.

 

Слепият кралски палач взе да наточи секирата,
слепите стражи грубо повлякоха
през множеството
слепия мъж, дето краля-слепец,
беше осъдил на смърт.
Стигнали ешафода, стражите викнаха:
„Ей, ти, палачо, тук ли си вече?“
Слепият кралски служител отвърна: „Тука съм!
Чуйте звъна на секирата!“

 

Блъскайки се, даже силно ругаейки,
слепите стражи изправиха слепият смъртник
на ешафода, при палача му сляп.
Слепият кралски служител пипна своята жертва
и рече: „Ти застани на колене и глава
положи върху дръвника!“
Слепият смъртник затърси дръвника -
беше доста прашясал, откри го и
положи глава върху него.

 

Слепият крал взе да губи търпение:
„Хайде, палачо, действай, не чакай!“
„Всичко е вече готово, Ваше височество!“,
рече палачът-слепец.
Сляпото множество от площада
дъх затаи и зачака. Слепият кралски служител
вдигна секирата, силно замахна, удари!...

 

После затърси следите от кръв,
ала слепецът осъден в миг се разхили.
„Още си жив?!“, викна уплашен палачът
и протегна ръка да го хване. „Тук ли си? Стой и не мърдай!“
„Тука съм!“, отвърна му слепият смъртник.

 

„Свърши ли всичко?“, попита слепият крал.
„Всичко приключи, Ваше височество“, викна
доволната сляпа тълпа.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 12. юли 2007 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]