Исабел Мигел

поезия

Литературен клуб - 20 години! | преводна художествена литература | страницата на авторката

 

НЕ СЕ ВИНЯ

 

Исабел Мигел

 

Превод от испански: Живка Балтаджиева

 

 

Тънеше слънцето.
Морето беше чудо от сливащи се отражения,
акварел, който никой не би рисувал
с бели свещи.

 

В прохладната ласка на въздуха
следобедът стана равномерна пулсация
на друга длан в моята
и погледи в ритъма
на застигащите се светлини.

 

И ме сграбчи в капана си
тръпният цвят
на азбестово море-небе.

 

Бях пяната на вълните блъскащи се в брега,
скала бях, пясък и сол,
раздухвах с крилете си вятър, извисих се в дърво,
в летеж омагьосана птица.

 

Бях биене в пулса на други вени,
въздуха на твоя собствен дъх…
                                                       мир…
Не се виня, че съм Бог
в безкрая между два мига.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 16. септември 2008 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]