Исабел Мигел

поезия

Литературен клуб - 20 години! | преводна художествена литература | страницата на авторката

 

***

 

Исабел Мигел

 

Превод от испански: Живка Балтаджиева

 

 

Внезапно усещам
съвсем малка устата си,
не трептят моите гласни струни
и езикът ми е безполезен.

 

Не ми се побират думите.

 

Бих ги крещяла безкрайни.
И не ми се побират -
да не ги изплюя срещу света,
да не ги разнищя във виене,
да не ме разтоварят от сбраните огорчения.

 

Болят ме очите
от толкова смърт,
престъпления
и жестокост,
окупиращи моя живот
от екрана.

 

Не намирам вече думи,
сбиращи се в устата ми
и може би вече нямам вяра.

 

Човекът ми рухва.

 

И се чувствам виновна че виждам
и боля в моя не-вик.
Докато немите ми уста
се цепят в потрес и срам.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 16. септември 2008 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]