Исабел Мигел

поезия

Литературен клуб - 20 години! | преводна художествена литература | страницата на авторката

 

УЛИЦА АРЕНАЛ

 

Исабел Мигел

 

Превод от испански: Живка Балтаджиева

 

 

Утре, неделя, напролет,
се разхождам по улицата, която си открадна място
от шумния и пронизителен асфалт,
за да стане живо изкуство,
радост от светлина в безспирно менящи се ноти.

 

Мексикански певец провокира със свойте ранчери,
струпва тълпи
и те ръкопляскат на различни езици.

 

Задръстват пространството хора-статуи:
човекът от глина,
оня, с ръка върху глобуса,
сякаш е господ,
и празния пиедестал на един паяк,
оставил тук пипалата си и бележка:
“Не пипай, връщам се веднага.”

 

Звуците на еднa молитва
бликат от стъкленица с вода,
магия на пръстите, чудо наистина.

 

Стресващ струнен секстет
прави плочките улични на кресла,
тръпнат челото и цигулката с Хайдн
и сграбчват,
разтърсват,
свиват сърцето
на публиката, която тече.

 

Един мъж се приближава
и пошепва: Хубавица!

 

Какво щастие!

 

Ще се поболея от пролет.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 16. септември 2008 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]