Исабел Мигел

поезия

Литературен клуб - 20 години! | преводна художествена литература | страницата на авторката

 

***

 

Исабел Мигел

 

Превод от испански: Рада Панчовска

 

 

Нощта на закачалката ми като плащ увисна,
бидейки същината съвършена на тъмата,
сред сенките й бъдещето си наду платната,
без никоя врата да извести, наистина.

 

Мъгли и самоти сред мойто шкафче
подобно призраци живуркат недоволни,
от други дати привидения неволни,
изтекли според календара стар на рафта.

 

Стените съм си боядисала с живота
и, нямайки градина, ред саксии мазвам, к
ълнили стръкчета със сок запазен бодвам.

 

И накъм слънцето и вятъра дома тогава
отварям, и в спор с миналото, с неговите маски,
на светлината давам път... и времето минава.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 16. септември 2008 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]