Милан Руфус

поезия

Литературен клуб - 20 години! | страницата на автора | преводна художествена литература

 

Жена

 

Милан Руфус

 

Превод от словашки: Димана Иванова

 

 

Ти, която отстъпваш от местата, ранени от твоя пожар.
Целият съм надраскан от теб като стар календар.
Отново с прелестен пръст ме наказваш – пак и отново.
Оголен до кости се крия в гъстото слово.
През дългите нощи се утешавам с тъжна песен.
Думите не ще простят това, което се е разбило в сърцето.
Зла нежност шуми във вените като прибой.

 

Дните си вървят, хлябът твърдее. Самотата нараства.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 08. април 2009 г.
г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]