Милан Руфус

поезия

Литературен клуб - 20 години! | страницата на автора | преводна художествена литература

 

Стих

 

Милан Руфус

 

Превод от словашки: Димана Иванова

 

 

Животът се разцепва на острието на камата.
И в това е трагиката му,
в това е и триумфът му. Върху паметниците валят цветя.
Пеят устните на поета:

 

– Отново мъката роди сълзи.
И ги захвърли в лицето на публиката.
А какво е истината? Приказна самодива,
която вечно ни се изплъзва.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 08. април 2009 г.
г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]