Габриела Мистрал

поезия

Литературен клуб | нобелисти | страницата на авторката

 

ЧУЖДЕНКАТА

 

Габриела Мистрал

 

Превод от испански: Ал. Муратов, Ат. Далчев

 

 

Говорът й лъха на морета диви,
на незнайни пясъци и водорасли;
моли се на бог без образ и без тежест,
състарена, сякаш скоро ще умира.
Тя градината ни чудотворна стори,
като посади трева и кактус в нея.
На пустинята с диханието диша,
побеляла е от много силна обич,
но не я разказва, ако я разкаже,
ще напомня карта на планета друга.
До осемдесет години ще живее
между нас и същата ще си остане,
ще говори същия език задъхан,
който животинките едни разбират.
И така сред нас във тъмна нощ, когато
мъките й дълги своя връх достигнат,
с участта си за единствено възглаве
ще умре от смърт безмълвна, ч у ж д а.

 

 

 

 

Електронна публикация на 28. декември 2003 г.
Публикация в сб. "Вода и хляб", Мистрал, Габриела, С., 1963, "Народна култура"

г1998-2015 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]