Габриела Мистрал

поезия

Литературен клуб | нобелисти | страницата на авторката

 

ХИМН НА ДЪРВОТО

 

Габриела Мистрал

 

Превод от испански: Ал. Муратов, Ат. Далчев

 

 

Побратиме дърво, дълбоко
в пръстта забил нокте кафяви
и в жажда по небе високо
разведрено чело възправил:

 

ти примири ме с тая тиня,
с чиито сокове се храня,
но своята родина синя
ми дай да помня непрестанно.

 

Вестиш на пътника по пладне
присъствието си насъщно
с широката си сянка хладна
и с нимбата на свойта същност

 

Как да разкрия научи ме
на битието във лъката
влиянието неизтощимо
на своята душа богата.

 

Дърво, създател благ и вещ
на плодове със дъх тамянен,
на дървесина за строеж,
на вятърът благоуханен
и стряхата на листа свеж,

 

на соковете благовонни
и чудодейната смола,
изпълнено с ръце от клони
и сладко пеещи гърла:

 

стори ме като тебе щедра,
тъй плодовита аз да стана,
че със сърце и мисъл ведра
света да мога да обхвана.

 

И нека никое усилие
ме никога не уморява,
и нека мойто изобилие
се лее, без да намалява!

 

Дърво, де пулсът на живота
бий толкова успокоен,
и тъмни страсти не боботят,
и спира трескавият ден:

 

покой и мярка дай ми само,
мъжествената яснота,
що вдъхна в елинския мрамор
дъха на божествеността.

 

Дърво, ти си било отвеки
утроба кротка на жена
и всяко клонче в гняздо леко
люлее рожбица една:

 

дари ме с листи гъсти, тежки,
за да склоня тъй, мълчешком,
онез, що във леса човешки
клон не намериха за дом.

 

Дърво, изпълнено с обилни
богатства, с вечна мощ, дърво,
възправено като закрилник
на всяко слабо същество:

 

стори във всяко състояние
- детинство, старост, гнет суров -
душата ми да грей и храни
към всички същества любов.

 

 

 

 

Електронна публикация на 28. декември 2003 г.
Публикация в сб. "Вода и хляб", Мистрал, Габриела, С., 1963, "Народна култура"

г1998-2015 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]