Габриела Мистрал

поезия

Литературен клуб | нобелисти | страницата на авторката

 

МЕКСИКАНСКО ДЕТЕ

 

Габриела Мистрал

 

Превод от испански: Ал. Муратов, Ат. Далчев

 

 

Аз съм там, където мен ме няма,
в посребрения Анауак -
в светлината му неповторима
реша със ръце едно дете.

 

То въз коленете ми напомня
паднала от нечий лък стрела,
и така като стрела го остря,
люлкайки го с песен в своя скут.

 

В светлината стара и детинска
вещ намерена напомня то,
местя го и нежно го обръщам
спроти припева на песента.

 

Гледат ме очите тъмносини
с вечен и неутолим живот
и по навик, наследен отвеки,
реша го със моите ръце.

 

Бистри борови смоли по него
от тила до пръстите текат
и е много тежко, много леко
да си някаква стрела без лък.

 

Аз го храня с песента си плавна,
то ме храни със балсам свещен,
който е на Маите балсама
и от който съм лишена аз.

 

С неговите кичури играя,
сплитам ги и ги разплитам пак,
и на Маите рода разпръснат
виждам в лъсналите му коси.

 

Вече от дванадесет години
съм оставила това дете,
но събудена или заспала,
реша го със моите ръце.

 

И това е майчинство, което
не измаря никак мойта гръд,
непознат възторг, спасен за мене
от голямата жестока смърт.

 

 

 

 

Електронна публикация на 28. декември 2003 г.
Публикация в сб. "Вода и хляб", Мистрал, Габриела, С., 1963, "Народна култура"

г1998-2015 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]