Габриела Мистрал

поезия

Литературен клуб | нобелисти | страницата на авторката

 

ОТНОВО ДА ГО ВИДЯ

 

Габриела Мистрал

 

Превод от испански: Ал. Муратов, Ат. Далчев

 

 

И никога ли, никога ли вече във нощите пълни
с потрепващи звезди, ни в чистите зори,
ни в жертвените вечери не ще го видя?

 

Край никоя ли бледа и утъпкана пътека,
опасла полето, край никой ли студен
ромонещ извор, от луната посребрен?

 

Под сплетените плитки на гората,
де вечерта ме свари, както го зовях,
ни в пещерата, екнала от моя вик?

 

О! Не! Но да го видя, дето и да бъде,
в водите тихи на небето, в кипнал луд въртоп,
под мирната луна или във мъдър страх.

 

И с него да съм винаги през всяка пролет,
през всяка зима, със мъчителна примка,
пристегнала окървавената му шия!

 

 

 

 

Електронна публикация на 28. декември 2003 г.
Публикация в сб. "Вода и хляб", Мистрал, Габриела, С., 1963, "Народна култура"

г1998-2015 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]