Габриела Мистрал

поезия

Литературен клуб | нобелисти | страницата на авторката

 

ВЕРУЮ

 

Габриела Мистрал

 

Превод от испански: Ал. Муратов, Ат. Далчев

 

 

Вярвам в своето сърце, уханна клонка,
моят бог като листак го полюлява,
със любовния му дъх живота пълни
                                     и щастлив го прави.

 

Вярва в своето сърце, що тук не иска
нищо, грабнато от блян по висше щастие,
то със тоя блян вселената прегръща:
                                     господар всевластен!

 

Вярвам в своето сърце, що с песента си
в бога се потапя силно наранено,
та от този купел жив да се възземе
                                     току-що родено.

 

Вярвам в своето сърце, що се вълнува:
сътвори го който буни и морето,
и кънти животът в него като прилив
                                      в бреговете.

 

Вярвам в своето сърце, що аз изцеждам,
за да оцветя платното на живота
с алено и розово, та като пламък
                                     да му стане облеклото.

 

Вярвам в своето сърце, що подир плуга
бе засявано във делник и във празник.
Вярвам в своето сърце, що се излива,
                                     без да се опразни.

 

Вярвам в своето сърце, що злият червей
няма да яде; то ще сломи смъртта си.
Вярвам в своето сърце, склонено кротко
на гръдта на бога, мощен и ужасен.

 

 

 

 

Електронна публикация на 28. декември 2003 г.
Публикация в сб. "Вода и хляб", Мистрал, Габриела, С., 1963, "Народна култура"

г1998-2015 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]