Габриела Мистрал

поезия

Литературен клуб | нобелисти | страницата на авторката

 

ВОДА

 

Габриела Мистрал

 

Превод от испански: Ал. Муратов, Ат. Далчев

 

 

В земите детски искам да се върна,
при белите води ме отведете.
Сред пасбищата ширни да старея,
легенди на реката да разказвам.

 

Да имам аз една чешма за майка
и в пладнята да тръгвам да я диря
и в стомните да слиза от скалата
вода резлива, сладка и тръпчива.

 

Дъха ми да надвива и сковава
водата упорита и студена.
Да ми разбива чашата и сладка,
като я пия, да ме подмладява.

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 28. декември 2003 г.
Публикация в сб. "Вода и хляб", Мистрал, Габриела, С., 1963, "Народна култура"

г1998-2015 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]