Антонио Фернандес-Молина

поезия

Литературен клуб | преводна художествена литература | страницата на автора

 

КОЛЕДА

 

Антонио Фернандес-Молина

 

От испански: Рада Панчовска

 

 

Утринта е сипнала мъглата си в това селце
и пристигаме яхнали кравите.
Бог е съвсем мъничък и приплаква.
Още има стъкла от изпразнените бутилки снощи.
Коледна песен с благодатта си услажда млакото.
Захващаме да целуваме всичките малчугани
и да раздаваме подаръци на пияниците.
Продължава Младенецът да приплаква в яслата.
При църковните двери вятърът ни разчорля,
и преди да влезем вътре хвърляме
пурите, за да целунем кравите.
В най-хладните кътчета раснат най-неочакваните цветя.
Агнето блее и петелът пуска никеловото си кукуригу.
Монахинята е забравила да сложи масло в лампата,
но лампата се присмива и продължава да гори.
Изглежда лъжа да е съществувала войната.
Наистина, войната не е съществувала никога.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 02. октомври 2003 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]