Луис Гарсия Монтеро

поезия

Литературен клуб - 20 години! | преводна художествена литература | страницата на автора

 

ПОЕТИКА

 

Луис Гарсия Монтеро

 

Превод от испански: Рада Панчовска

 

 

Има също мигове, когато оставяме
думите за обич и мълчанията,
за да говорим за поезия.
Ти отпочиваш гласа в миналото
и си спомняш заглавието на книга,
историята на няколко стиха,
младежката нощ на поети с китара,
значението, което имат
поети и знамена в живота ти.
Аз ти говоря за запетайки и главни букви,
за образи в излишък или липсващи,
за нуждата да се постигне ритъм,
който да държи историята,
също както с длани се държат
влагата и зидовете на дворец от пясък.
И си спомням също няколко стиха
в нощи, когато запетайки и главни букви,
метафори и ритми
стоплиха дома ми,
правиха ми компания,
съумяха да ме убедят
със самата твоя сила за съблазняване.

 

Вече зная, че други поети
се обличат като такива,
отиват в кабинетите на тишината,
управляват банките на блясъка,
пресмятат парфюмирани
салдото на вътрешните си фондове,
факла са на крале и богове
или са език от ада.

 

Може и да имат душа.
Аз се съгласявам на това да те имам
и да имам съвест.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 31. март 2008 г.
Публикация в кн. „Четвърт век испанска поезия 1980-2005 (антология).“, София, Проксима-РП, 2008
г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]