Ако можех,
друго не бих направил,
освен дъбова пейка
посред морето.

Огромна и здрава,
от гладък дъб -
и върху нея
да почиват при буря
по-страхливите чайки,
рибките
да постоят, да побъбрят,
да споделят по нещо.

Вятърът да си отдъхне
на моята пейка
и да ми каже:
„Нищо хубаво
в живота си не направи,
освен тази дъбова пейка,
дето я сложи насред морето!“

Да, добре го измислих.
С радост бих я направил.
Главата си бих подпрял с ръце,
бих седнал там -
в центъра на сърцето.